Преди години за избирането на най-доброто устройство за съхранение на памет за вашия настолен компютър се изискваше просто да намерите най-високоефективния хард диск, който може да си позволите. За съжаление, животът вече не е толкова прост.

Да, избирайки най-добрия диск, подходящ за определените нужди, може да бъде много объркващо, но не се бойте. Ние ще Ви помогнем. По-долу ще Ви обясним плюсовете и минусите на всяко едно от най-известните устройства за съхранение на памет за настолни компютри, достъпни днес. Запомнете тази информация, за да вземете напълно информирано решение следващия път, когато сте на пазар за допълнително устройство за памет.

Харддиск дискове

Харддиск дисковете са неразделен съхранителен компонент в лаптопите и настолните компютри от десетилетия. Затова терминът „хард диск“ най-често се използва като описание на всички устройства за съхранение. Въпреки че модерните харддиск дискове са много по-напреднали и се представят по-добре от своите предшественици от близкото минало, по-голямата част от технологията, използвана за създаването им, остава непроменена. Всички харддиск дискове съдържат бързовъртящи се магнитни подноси, в съчетание с глави тип четящи/пишещи, които минават през повърхността на подносите, за да извлекат или запишат информация. Дори самият интериор на харддиска (HDD) почти прилича на високотехнологична записвачка.

Технологията е зряла, надеждна и сравнително евтина, в сравнение с други устройства за памет. Повечето харддиск дискове могат да се намерят дори за няколко стотинки за гигабайт. Харддиск дисковете се намират и със сравнително висок капацитет, а днешните по-големи дискове събират до 4 TB информация. Обикновено хард дисковете се свързват със системата чрез повсеместния интерфейс на Серийно Напредналото Технологично Приложение (SATA) и не изискват някакъв специален софтуер, за да работят както трябва със сегашните операционни системи.

С други думи, традиционните хард дискове имат много памет, простички са и сравнително евтини.

Харддиск дисковете, обаче, не работят толкова добре, колкото SSD или хибридните продукти в повечето ситуации. Днешните най-бързи хард дискове могат да четат и пишат информация за повече от 200 MB за секунда с допълнителни 8 милисекунди време за достъп, но тези цифри са значително по-лоши от скоростта на дори най-евтинитеSSD-та (за които по-късно ще споменем). Колкото по-бърза е скоростта на въртене на подноса, толкова по-бърз ще е и хард дискът. Например диск със 7200 оборота в минута превъзхожда диск с 5400 оборота в минута.

Харддиск дисковете са най-подходящи за потребители, които имат нужда от много памет и не се притесняват толкова дали ще постигнат върховно системно представяне. Ако използвате настолния си компютър всеки ден най-вече за проверяване на имейли, разглеждане на страници в Интернет и най-обикновено редактиране на страници, стандартен хард диск ще Ви свърши работа. Само не се ровете в нечий друг SSD-зареден настолен компютър, защото веднъж щом опитате изключително бързите скорости на четене/писане, трудно ще се върнете към дори най-бързия традиционен хард диск.

SSD

В по-голямата си част SSD са сходни с хард дисковете. Те обикновено се свързват със SATA интерфейс (въпреки че PCI-Express-базираните дискове също стават и приложения с ултрависоко качество на работа) и също съхраняват файлове като всеки друг диск. SSD-тата, обаче, са заменили магнетичните подноси и главите тип четене/писане на харддиск дисковете с енергонезависимите NAND Flash памети, така че нито механичните, нито пък магнетичните части са включени.

Отървавайки се от бавните движещи се части, SSD вършат много по-добра работа. Те са най-бързите възможни памети, достъпни днес. И не само че SSD записват информация много по-бързо, отколкото хард дисковете при повечето натоварвания, но и много по-бързо могат да се доберат до информацията.

Докато най-бързият хард диск може да чете и записва информация за около 200 МВ за секунда и да достигне до информацията за няколко милисекунди, най-бързите SSD могат да достигнат 550 MBps (или дори повече) трансфери, които евентуално препълват SATA интерфейса и тяхното типично време за достъп е част от една милисекунда. Общо казано, SSD е много по-бърза, отзивчива система, с много бързо стартиране, кратко време за зареждане на приложенията и трансфер на файлове.

Още един голям плюс на SSD е стабилността. Тъй като нямат движещи се части, SSD не подлежат на повреда и понижено ниво на работа, причинено от вибрациите или от пренасянето. Ако изпуснете система или лаптоп, съдържащ традиционен харддиск диск, има голяма възможност да повредите информацията си. Но SSD няма и не може да бъде повреден.

SSD си имат и своите недостатъци. Като начало SSD са много по-скъпи от хард дисковете в цените за гигабайт. Потребителският клас SSD струват около 0.70 лв. до 1.00 лв. за гигабайт, докато хард дисковете – няколко стотинки за гигабайт. SSD не достигат дори близо до капацитета на хард дисковете: най-популярните SSD имат капацитет около от 120 до 256 GB, а тези с 512GB и до 1ТВ са само за най-заможните потребители.

Още едно предупреждение: когато SSD-тата се скапят, това става без никакво предупреждение. Хард дисковете, от друга страна, обикновено започват да изпращат сигнали за повреда, изпращайки предупредителна S.M.A.R.T. грешка или страдайки от няколко лоши сектора.

SSD-тата са най-подходящи за схватливите потребители на настолни компютри, които търсят най-високо ниво на работа. Ако не Ви притеснява справянето с няколко обема информация и разполагате с необходимия бюджет, комбинирайки бърз SSD с висококапацитетен хард диск, ще Ви даде най-доброто от двата вида. SSD-тата могат да поддържат операционната система и най-често използваните Ви приложения, докато хард дискът може да се справи с масата съхранителни задачи.

Хибридни хард дискове

Хибридните хард дискове сливат капацитета на HDD (харддиск дисковете) със скоростта на SSD чрез замяната на въртящите се подноси и малкия обем високоскоростна флаш памет на един-единствен диск.

Хибридните съхранителни устройства наблюдават информацията, която се чете от хард диска, и прибавят най-често използваната в кеша към високоскоростната NAND Flash памет. Информацията, съхранена в NAND, ще се промени с времето, но веднъж щом най-често използваната информация се съхрани във флаш паметта, тя ще бъде използвана от флаш-а, наподобявайки работа като на SSD на вашите най-често използвани файлове.

Някои от плюсовете на хибридните съхранителни продукти включват цена, капацитет и податливост на работа. Тъй като сравнително малък обем SSD е нужен за постигане на значителен резултат на работа, голяма инвестиция във висококапацитетна SSD не е нужна. Хибридните дискове обикновено струват малко повече от традиционните хард дискове, но по-малко от SSD. И защото обемът кеш е скрит от операционната система, не се налага потребителите да избират внимателно информацията, която ще се съхрани на SSD, за да не се препълни. Обемът на хибридната система на съхранение може да е толкова голям, колкото и използваният  харддиск, и да се използва като стандартен харддиск. Времетраенето на boot-а също е значително подобрено.

Хибридните продукти, обаче, се затрудняват с новата информация. Когато се пише нова информация или се използва не толкова често използваема информация, хибридните продукти работят точно като стандартен хард диск и софтуерът на новите хибридни дискове трябва да премине през период, през който се научава коя информация да кешира. Също така фактът, че хибридните продукти разчитат на кеширащи софтуери, означава, че понякога са малко по-сложни за конфигуриране.

За потребители, които не желаят отговорността да се справят с няколко обема информация или не работят постоянно с нова информация, хибридният диск може да е страхотен вариант за подобряване на работата на системата – всичко това, без да се налага да се отказват от капацитета или да използват отделни SSD и харддиск дискове.

Хибридни съхранителни конфигурации тип „направи си сам“

Някои хора създават „направи си сам“ хибридни съхранителни конфигурации чрез свързване на стандартния харддиск и SSD със специализиран кеширащ софтуер (Това не е същото като просто да сложите заедно SSD и HDD във вашия настолен компютър). SSD често имат патентован кеширащ софтуер, но може да се възползвате и от технологията Smart Response на Intel, ако искате да използвате SSD, която не е специфично обозначена като кеш диск.

Функционално, устройството работи по същия начин като типичния хибриден диск, въпреки че самостоятелните SSD кешове често имат по-големи капацитети, отколкото нищожното флаш съхраняващо устройство, което ще намерите в повечето самостоятелни хибридни дискове, което означава, че повечето от информацията Ви ще получи от SSD. От друга страна, ще трябва да закупите SSD и харддиск диск, което може да излезе доста скъпо. Също така, ще трябва собственоръчно да конфигурирате устройството, докато самостоятелните хибридни дискове се нуждаят само от включване.

Повече информация за разликите между различните устройства за съхранение на памет можете да намерите в: SSD, Хард драйв или Хибрид? или SSD срещу HDD .